вторник, 30 ноември 2010 г.
петък, 26 ноември 2010 г.
събота, 20 ноември 2010 г.
събота, 13 ноември 2010 г.
...а дали не порастваме?!?
...най-после малко време и за blog-чето ми...време, време...чак става бреме когато го нямаш това време. Напоследък се опитвам да бъда всичко, а в крайна сметка не успявам да бъда дори себе си. Някаква страшна умора се е вкопчила в ума ми...липсата на достатъчно сън също оказва влияние, но емоционалната умора е по-тежка. Имам чувството, че нямам време даже за мислите си...тези, които са си само мои, които могат да ме занимават с часове и пак да не ми станат скучни. Надпреварвам се с времето...и чувството, че не успявам даже за секунда да го задържа, ме смазва. Това било да си ангажиран и работещ. Свикнала бях да съм ученичка, после студентка все неща, които не изискват много усилия и определено ти остава много свободно време...БЯХ...Сега трябва да свикна да съм освен студентка, а и 'работеща', а даже и за свикване нямам време. Но не, ще се справя за да докажа на всички, които не вярват, че грешат...никой не казва, че да си голям е лесно...
сряда, 20 октомври 2010 г.
Little darlin' don't you see the sun is shining
Just for you, only today
If you hurry you can get a ray on you, come with me, just to play
Like every humming bird and bumblebee
Every sunflower, cloud and every tree
I feel so much a part of this
Nature's got me high and it's beautiful
I'm with this deep eternal universe
From death until rebirth
This corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
So inspired of that there's nothing left to do or say
Think I'll dream, 'til the stars shine
The wind it whispers and the clouds don't seem to care
And I know inside, that it's all mine
It's the chorus of the breakin' dawn
The mist that comes before the sun is born
To a hazy afternoon in May
Nature's got me high and it's so beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth
You know that this corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
I know this corner of the earth it smiles at me
I know this corner of the earth it smiles at me
I know this corner of the earth it smiles at me
I know this corner of the earth it smiles at me
This corner of the earth, is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me...
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Lying here with you reminds me of those days
Me and Candice waking up to a heat wave
Mother's in the garden inviting everyone
Ooh, we cut up our old jeans and go outside
Neighbour's always smiling with the baby on her knee
Rhea sat on the front step getting her hair combed out and greased
Music, the bass boomin' from the car parked in the street
Got that new song on repeat, oh oh
I'd, I'd like to put my fingers on you
I'd, I'd like to paint a picture for you
Sometimes you don't understand where I'm coming from
I just like to make you see that
I desire the simple things
Growing up we didn't have a lot of money
Used to spend my summer having parties on the drive
Plastic cups for rum and punch, eating chicken that's hot and sweet
All the women discussing what love is like, ooh you know the way I mean
And I'm just sitting watching hoping the boys will call for me
Got that new song on repeat, oh oh
I'd, I'd like to put my fingers on you
I'd, I'd like to paint a picture for you
Sometimes you don't understand where I'm coming from
I'm just trying to make you see that
I desire the simple things
Maybe then now and then I would want somebody
Delicate, intimate, used to dream of someone to love
Now you come and you arrive by me
I know I'm in love
I'd, I'd like to put my fingers on you
I'd, I'd like to paint this picture for you
Sometimes you don't understand where I'm coming from
I just like to make you see that
I desire the simple things
I'd, I'd like to put my fingers on you
I'd, I'd like to paint a picture for you
Sometimes you don't understand where I'm coming from
I just like to make you see that
I desire the simple things
вторник, 5 октомври 2010 г.
sweet september
неделя, 26 септември 2010 г.
...IT'S NEVER TOO LATE...
четвъртък, 16 септември 2010 г.
меланхолия
...what about now...what about today...---странно усещане за меланхолия, непредизвикана от нищо конкретно, но всепоглъща...объркваща...живеем живот на бъдещето и сякаш настоящето се губи в надежди за по-хубаво бъдеще...а какво е бъдещето---музайка от мигове---изживени, пропуснати...мигове, които няма никога повече да имаме, но и за които никога няма да се сетим...желания, кoпнежи по нещо ново, разтърсващо и запомнящо, а си остават там в нашето съзнание...изгубена в чувства по нещо, което дори несъществува...тъга и лек гняв---затова, че ми липсва смелост...СМЕЛОСТ...да живея истински сега, за себе си...не за другите, не за обществото, не за покриване на очаквания, а затова че съм тук само за миг...един неповторим миг наречен ЖИВОТ...дано не мине и замине без да бъде изживян...уловен в пълния му, разтърсващ блясък...
Из "Откровенията, на момиче изживяло един миг след тълга емоционална пустош..."
събота, 11 септември 2010 г.
...a bubble...
...creation...
...beginning...
...explore the world...
...nature...
...friends...
...harmony...
...danger...
...dreams...
...communication...
...love...
...care...
...freedom...
...family...
...happiness...
...endlessness...
...of life...
вторник, 17 август 2010 г.
неделя, 15 август 2010 г.
...82% живот...
18% Сиво на Захари Карабашлиев е от книгите, които не оставяш, докато не прочетеш докрай. Или по-скоро те не те оставят, както казва Любен Дилов-син в анотацията си.18% Сиво е история за един безкрайно дълъг път или по-конкретно – легендарния американски Route 66, свързващ двата бряга на страната. Именно по него се движи и лирическият аз на автора. Със спортната кола на жена си (която го е напуснала преди броени дни – разбира се, че има замесена и жена), с голям чувал марихуана в багажника (който се е озовал у него след пиянска и пълна с липсващи спомени нощ в Тихуана) и лентов фотоапарат (който го връща към доскоро забравена страст).
...из късчетата от книгата, в които се крие необятният й чар :
..." Пътуването в различни посоки ме кара да мисля различно. когато карам на запад, мечтая големи мечти, пътуване на изток ме връща в спомените ми, на север мисля за работа, а на юг за лудории."
..." Животът в период - 0 и 1, 0 и 1, 0 и 1, 0 и 1..."
..." Голямата любов прави мъжете малки."
..." Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото."
събота, 14 август 2010 г.
четвъртък, 5 август 2010 г.
Когато започнах да обичам себе си...
• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича "да бъдеш самия себе си".
• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това "самоуважение".
• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това "зрялост".
• Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това "увереност в себе си".
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това "простота".
• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е "любов към самия себе си".
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е "скромност".
• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това "удовлетворение".
• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам "мъдростта на сърцето".
• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.
Това е част от речта на Ч.Чаплин по повод 70-тата му годишнина.
събота, 31 юли 2010 г.
Мисли, мисли...
Мисли за едно за друго и все мисли без край...И ето пак си мисля, че това е "моят дневник", а все нямам смелост да му споделя какво мисля, какво чувствам...а ми се иска да го имам, да споделя това, което ми тежи, това което ме радва...мисля и пак мисля и сякаш в мислите ми се губи действието като опция...вглъбила съм се в мисли, блуждаещи, търсещи нещо...мисли за нещо, което нямам, а толкова искам...или по точно неща. Забравели, че не предметите, не хората, а именно тези мисли са единствените, които могат да ни дадат щастието. В обществото, в което живеем всички се опитват да ни втълпят, че нищо не зависи от нас...те се опитват да командват нашите мисли...а ние някак все не успяваме...не можем да ги насочваме в тая така популярна напоследък ПОЗИТИВНОСТ. Иска ми се да съм позитивна и някак доста често успявам...но ето я и другата, негативна мисъл...дали това не е позитивност, под която се опитвам да прикрия черногледството си.
Тук, където съм в момента, без приятелите ми, без роднините ми на другия край на Европа имам чувството, че това в което се опитвах да вярвам и някак успях, започна малко по малко да се губи...губи се в безплодни мисли...хората? местата? преживяванията? щастието?...единственото място, където то съществува е в нашите мисли...стискайте ми палци да го намери тук, където се чувствам така далеко от всичко познато...успея ли...навярно никога вече няма да блуждая в мислите си както сега...