Всичко, което пиша в момента е плод на съзнанието ми...всичко, което произлиза от него и ние виждаме като образи или усещаме, като емоции наричаме МИСЛИ.
Мисли за едно за друго и все мисли без край...И ето пак си мисля, че това е "моят дневник", а все нямам смелост да му споделя какво мисля, какво чувствам...а ми се иска да го имам, да споделя това, което ми тежи, това което ме радва...мисля и пак мисля и сякаш в мислите ми се губи действието като опция...вглъбила съм се в мисли, блуждаещи, търсещи нещо...мисли за нещо, което нямам, а толкова искам...или по точно неща. Забравели, че не предметите, не хората, а именно тези мисли са единствените, които могат да ни дадат щастието. В обществото, в което живеем всички се опитват да ни втълпят, че нищо не зависи от нас...те се опитват да командват нашите мисли...а ние някак все не успяваме...не можем да ги насочваме в тая така популярна напоследък ПОЗИТИВНОСТ. Иска ми се да съм позитивна и някак доста често успявам...но ето я и другата, негативна мисъл...дали това не е позитивност, под която се опитвам да прикрия черногледството си.
Тук, където съм в момента, без приятелите ми, без роднините ми на другия край на Европа имам чувството, че това в което се опитвах да вярвам и някак успях, започна малко по малко да се губи...губи се в безплодни мисли...хората? местата? преживяванията? щастието?...единственото място, където то съществува е в нашите мисли...стискайте ми палци да го намери тук, където се чувствам така далеко от всичко познато...успея ли...навярно никога вече няма да блуждая в мислите си както сега...
събота, 31 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)