четвъртък, 28 април 2011 г.
сряда, 13 април 2011 г.
Той я замеряше със снежни топки, Тя го мачкаше със снегорин
Знаеш ли колко е трудно да се намери хубаво и умно момиче, което, при това, да не е меркантилно? Този въпрос зададе мосю Льо Кле на гражданката Ката миналата вечер - тъкмо когато тя слагаше край на връзката, каквато нямаше помежду им.
Напоследък Льо Кле често казваше, че Ката е голяма работа и че с никоя друга не се е чувствал толкова щастлив. Ката пък смяташе, че най-лесният начин да разбереш кога човек лъже е като се ослушваш внимателно дали излиза звук от устата му...
Льо Кле е момче на около 30 с академична титла пред името си и купища хулиганства зад гърба си. Той влезе в живота на Ката с жизнерадостен вик:Fuck Мe! Обичам те!, бурно ръкомахане и унизителен шут с голяма черна кубинка по епичния й задник.
Месец и четиринадесет дни кльощавият му крак подритваше жалките огризки от самоуважението на бедната Ката, а сладкодумната му уста изричаше всичко, което гражданката искаше да чуе: Ти си най-красивата и умна жена, която съм срещал! Обичам те до болка! Искам да гледам изгрева над морето с теб! Ще ми се да возя сладкото ти дупе с мотора ми! Ти си всичко, за което съм мечтал някога (а аз съм умен и интересен)!
Ката така и не можа да повярва в чудото! Имаше чувството, че в някоя хладна синкава зимна сутрин около Коледа си е пожелала тъкмо такъв мосю Льо Кле - с големи пъстри очи, нежни бели ръце и невидима животинска опашка. Милостивият Господ й го прати някъде по средата на най-късия месец, увит в пухкав небесен пашкул и готов да слезе в ада за една нейна целувка.
Гражданката беше щастлива, когато мосю й се обаждаше само, за да чуе гласа й, когато я разсмиваше до сълзи, вършеше (и най-вече приказваше) щуротии, (недопустими за всяко порядъчно момче) и когато говореха за всичко и всички по цели нощи в компанията на няколко бутилки вино и античен радиокасетофон. Така Ката и Лью Кле започнаха да се наричат с нежни имена, да ползват една и съща четка за зъби и чат-пат да спят прегърнати.
Щедрата и красива Ката бързо разбра, че умният и интересен Льо Кле е очарователен побойник, фантазьор и празнодумец, а Льо Кле не можа да не забележи, че мечтаната Ката е неустоима едра и пъпчива мадама с големи увиснали цици.
Щастието на двамата обаче продължаваше да бумти, пращи и пламти като фойерверк и когато ходеха из града прегърнати никога не оставаха незабелязани.
Льо Кле вършеше всякакви безобразия, а Ката вътрешно лудешки се кикотеше. Гражданката се мръщеше на менторския му тон, а Мосю се огорчаваше от нейното безверие. Той я замеряше със снежни топки, Тя го мачкаше със снегорин; Той я съдеше, Тя го екзекутираше; Той искаше още, а Тя нямаше повече сили да понесе и една дума отгоре...
Така Ката срещна спътник във влака и му разказа целия си живот, въпреки че билетите им бяха за различни градове. След това слезе сама на перона без да носи нито един куфар.
Едно малко резюме за 'Мен, него или по - скоро за Нас'
Абонамент за:
Публикации (Atom)