Нерви, нерви...за какво и кого...за себе си, че пак се нервя. Има ли смисъл...най-вероятно ще кажете "НЕ", но си има...взех си решението по-рано...ще се нервя...не защото си заслужава, а защото е това...моето решение...

...82% живот...

18% Сиво на Захари Карабашлиев е от книгите, които не оставяш, докато не прочетеш докрай. Или по-скоро те не те оставят, както казва Любен Дилов-син в анотацията си.
18% Сиво е история за един безкрайно дълъг път или по-конкретно – легендарния американски Route 66, свързващ двата бряга на страната. Именно по него се движи и лирическият аз на автора. Със спортната кола на жена си (която го е напуснала преди броени дни – разбира се, че има замесена и жена), с голям чувал марихуана в багажника (който се е озовал у него след пиянска и пълна с липсващи спомени нощ в Тихуана) и лентов фотоапарат (който го връща към доскоро забравена страст).

...из късчетата от книгата, в които се крие необятният й чар :

..." Пътуването в различни посоки ме кара да мисля различно. когато карам на запад, мечтая големи мечти, пътуване на изток ме връща в спомените ми, на север мисля за работа, а на юг за лудории."

..." Животът в период - 0 и 1, 0 и 1, 0 и 1, 0 и 1..."

..." Голямата любов прави мъжете малки."

..." Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото."

Когато започнах да обичам себе си...

• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича "да бъдеш самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това "самоуважение".

• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това "зрялост".

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това "увереност в себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това "простота".

• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е "любов към самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е "скромност".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това "удовлетворение".

• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам "мъдростта на сърцето".

• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

Това е част от речта на Ч.Чаплин по повод 70-тата му годишнина.