Всичко хубаво е за кратко...често казват така.
И ето ме пак пред компа пиша поредната публикация на тема любов...това май не съм аз съвсем. Отмина и септември- края на едно необикновено лято, не чак до там вълнуващо, но определено запомнящо се...и началото на есента. От месеци наред имам усещането, че тази есен ще е нещо специално. Толкова дълго бях спокойна, че всичко ще се нареди по най-добрият начин и то видиш ли взе да става. И като си помисля за лятото...наляга ме лека носталгия по едно далечно място, а мислите за есента предизвикват вихрушка от чувства за хора, места, събития...или по- скоро за НЕГО. Сезонът е още в зародиша си, а сякаш вече е донесъл всичко, което можеше да донесе...нещо чакано дълго и изживяно на един дъх. Може би именно заради това остави толкова дълбока следа в мен...просто имах нужда да споделя това чувство с някого, а с кого по-добре от този, който не знае за какво става дума и все пак се усмихва...и аз се усмихвам, защото и чувството да избледнее, споменът ще остане...а понякога споменът е по-голямо изживяване от самото преживяване...рискувах...и създадох богати спомени...плод на отдаване на мига...защото ТОЙ ми даде миг от съвършенството...booo, tu velnc...
Няма коментари:
Публикуване на коментар