...най-после малко време и за blog-чето ми...време, време...чак става бреме когато го нямаш това време. Напоследък се опитвам да бъда всичко, а в крайна сметка не успявам да бъда дори себе си. Някаква страшна умора се е вкопчила в ума ми...липсата на достатъчно сън също оказва влияние, но емоционалната умора е по-тежка. Имам чувството, че нямам време даже за мислите си...тези, които са си само мои, които могат да ме занимават с часове и пак да не ми станат скучни. Надпреварвам се с времето...и чувството, че не успявам даже за секунда да го задържа, ме смазва. Това било да си ангажиран и работещ. Свикнала бях да съм ученичка, после студентка все неща, които не изискват много усилия и определено ти остава много свободно време...БЯХ...Сега трябва да свикна да съм освен студентка, а и 'работеща', а даже и за свикване нямам време. Но не, ще се справя за да докажа на всички, които не вярват, че грешат...никой не казва, че да си голям е лесно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар