неделя, 4 декември 2011 г.

Отново тук, но малко по-щастлива

От много, много време не съм писала нищо в блога ми, още едно нещо, което ми е било толкова скъпо в един момент, а сега не се сещам за него с месеци. Питам се какво се променя с времето ние или нещата около нас, или и двете. Постоянството не ми присъщо май.

В момента отговарям за повече от 100 блога, но нито един от тях не е израз на моите идеи, вярвания или интереси, но до такава степен са ме обсебили, че забравям за единствения блог, в който мога да пиша за каквото си искам, на какъвто си искам език. Работата ми е подчинена на периода 0, 1, 0, 1, 0, 1, 0, 1, 0, 1, 0, 1 и често се питам там ли е нашето бъдеще?!?

Вглъбяваме се в шарените сайтове...колко яки били?!?...в американските сериали от zamunda, в отвращяващите музикални клипове по телевизията щ, в глупавите клипове във Vbox и не ни остава време да се замислим какво всъщност правим с живота си, какво искаме да постигнем и как да го направим. Със странно око се гледа на младите хора, които нямат време за кафета, дискотеки и 'купони', били си пропилявали младините, най-яките си години. Честно казано до скоро и аз така си мислех, но винаги когато се приберях в 3-4 часа сутринта от дискотека с въртяща се представа за света и една камара изхарчени пари и цял ден след това се чувствам изтощена от алкохола, от разочарованието, че алкохолът и дискотеката пак не ми дадоха щастие, си давах сметка, че нещо трябва да се промени.

Тези, които ме познаваха през онзи ми период може би биха казали сега, че съм станала 'семейна', 'работеща' и дори 'скучна', но истината е, че съм станала по-щастлива. А не е ли щастието, което всички търсим и от което се нуждаем? Затова се откажете от нещата, които не ви харесват, но ги правите, защото така е прието. Няма смисъл от тях, те никога няма да ви направят щастливи колкото и упорито да ги повтаряте.

Всички бихме били малко по-щастливи ако се опитаме да бъдем поне малко по-егоистични. Защото, който прави добро рано или късно получава добро.

Просто се опитайте да бъдете ценност за другите, а не задължение и бреме.