...из photo файловете.

Имам малко свободно време, не точно, тъй като се очаква да уча, но нещо все ме отвлича от финансите, някакво желание за живот...за тръпна...за щастие, което не може да бъде намерено в учебниците. И така да не изпадам в поредното си изброяване на това...това и онова.

Ровя се из файловете си в компютъра и попадам на папка "pictures". Разглеждам фофототата от преди години, не чак толкова далече във времето, но много далече в съзнанието ми. Странно но ми става мъчно, даже много за миналите време, когато бяхме заедно с момичетата. Естествено имаше ги интригите и сплетните, но все пак си бяхме толкова близки, а сега не знам разстоянието ли, интересите ли, не знам какво ни раздели толкова. Все се сещам за някоя, после за друга и си казвам : "Ще се обадя да я чуя как е, какво се случва с живота й?" и все не го правя. Не знам какво ме спира...а снимките са толкова хубави...хубави като нашите teen години, които отминаха. Просто не ми се иска и приятелствата да отминават така, но явно shit happens...или...changes.

Напоследък много често се замислям защо не правя всичко на момента, в който ми хрумне???????? ЗАЩО??? А все си казвам не трябва, по-късно или Бога ми...НЕ. И докато пиша ми идва идеята, че това ще е нещото, което ще направя тази година...ще бъда импулсивна. Не обичам новогодишните решения за промяна, но май е време да се опитам да не казвам НЕ и да стана поне малко ДА-човек. Хаха от къде почнах и къде свърших...

Мисълта ми беше (за пореден път се губя из съзнанието си) че ми липсват старите приятелства и то страшно много...тъй като не ви го казвам, а ми се иска...ЛИПСВА ТЕ ми София, Дани, Диляна, Деница, Ади : )